Граждански договори – пълна информация

Гражданският договор е един от най-разпространените начини за уреждане на работни отношения извън класическата трудова заетост. Среща се при freelance услуги, еднократни поръчки, консултантска дейност и навсякъде, където работата има конкретен краен резултат, а не продължаващ характер. Въпреки широкото му използване, около него съществуват много неясноти – особено по отношение на осигуровките, данъците и правата на изпълнителя.

В блога на счетоводна кантора в София сме събрали най-важното за гражданския договор на едно място – какво представлява, какви видове има, как се сключва и какво трябва да знаете преди да го подпишете.

Какво е граждански договор и как се различава от трудовия

Гражданският договор е споразумение между две равнопоставени страни – изпълнител и възложител, при което изпълнителят се задължава да извърши определена работа или да постигне конкретен резултат срещу възнаграждение. Правната му уредба се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не в Кодекса на труда.

Ключовата разлика е в правоотношението между страните. При трудовия договор работникът е подчинен на работодателя – спазва работно време, следва вътрешни правила и е интегриран в структурата на предприятието. При гражданския договор двете страни са равнопоставени – изпълнителят сам решава как, кога и с какви средства ще изпълни поръчката, стига крайният резултат да отговаря на договореното.

Гражданският договор не поражда трудово правоотношение. Това означава, че изпълнителят няма право на платен годишен отпуск, обезщетение при уволнение или закрила при болест по реда на трудовото законодателство. Тъй като не се натрупва трудов стаж, лицата, работещи само по граждански договори, нямат достъп до пълния обем от права, свързани с трудовата заетост – включително обезщетението за безработица след прекратяване на правоотношението.

Разлика между граждански и трудов договор

Двата вида договори изпълняват сходна функция – уреждат отношенията между лице, което предоставя труд, и лице, което го заплаща. Разликата е в естеството на задължението. Трудовият договор урежда полагането на труд като процес, докато гражданският урежда постигането на резултат.

При трудовия договор работодателят осигурява средствата за работа, работното място и условията на труд. При гражданския договор изпълнителят по правило използва собствени средства, освен ако страните не са уговорили друго изрично в текста на договора. Гражданският договор изтича автоматично при изпълнение на поръчката – няма нужда от заповед за прекратяване или предизвестие.

Видове граждански договори

В практиката съществуват много видове граждански договори, като те се различават по предмета на задължението и правната си конструкция. Трите най-разпространени форми, с които се срещат счетоводителите при осчетоводяване и деклариране, са договорът за изработка, комисионният договор и договорът за поръчка.

Договор за изработка

Договорът за изработка е най-честата форма на граждански договор в ежедневната практика. При него изпълнителят се задължава да изработи нещо конкретно – продукт, обект, документ или система като онлайн магазин, а възложителят се задължава да го приеме и заплати. Характерното е, че рискът от случайното погиване на изработеното преди предаването му е за изпълнителя.

Именно договорът за изработка се използва масово при IT услуги, строително-монтажни работи, изработка на рекламни материали и всяка друга дейност, при която крайният продукт е материално или интелектуално произведение.

Комисионен договор и договор за поръчка

При договора за поръчка едната страна – довереникът, се задължава да извърши правни действия от името и за сметка на другата страна – доверителя. Типичен пример е упълномощаването на адвокат или счетоводител да представлява клиента пред институция. Договорът за поръчка може да е възмезден или безвъзмезден – в зависимост от договореното между страните.

Комисионният договор е специфична форма, при която комисионерят извършва търговски сделки от свое име, но за сметка на доверителя. Той получава възнаграждение – комисиона, като размерът й обикновено е обвързан с постигнатия резултат. Среща се най-често при търговски представители и посредници.

Осигуровки, данъци и заплащане при граждански договор

Осигуряването и данъчното третиране при граждански договор са теми, по които се допускат най-много грешки – както от изпълнителите, така и от възложителите. Задълженията зависят от конкретния статус на изпълнителя и от размера на полученото възнаграждение.

Осигуровки по граждански договор

Задължението за внасяне на осигурителни вноски по граждански договор зависи от това дали изпълнителят вече се осигурява на друго основание. Ако лицето има трудов договор и осигурителният му доход вече достига минималния осигурителен доход, възложителят не дължи допълнителни осигурителни вноски по гражданския договор.

Ако изпълнителят не се осигурява на друго основание или доходът му не достига минималния праг, възложителят е длъжен да внесе осигурителни вноски върху разликата до минималния осигурителен доход. Изпълнителят е задължен да декларира писмено пред възложителя дали и на какво основание се осигурява – тази декларация е документ, който трябва да се съхранява заедно с договора. Пенсионерите могат да поискат като условие по договора да им се внасят и вноски в пенсионен фонд, въпреки че по принцип не дължат такива.

За управителите на дружества, които едновременно работят и по граждански договор, осигурителната картина е допълнително усложнена. Повече за оптималното осигуряване при различни хипотези може да прочетете в материала ни за осигуряването на управител на ЕООД на най-ниска цена.

Данъкът върху дохода от граждански договор е 10% върху облагаемата сума. Облагаемата сума не е равна на брутното възнаграждение – от него се приспада нормативно признат разход от 25% (за физически лица, нерегистрирани като търговци). Изплатеният доход се декларира от изпълнителя в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Трудов и граждански договор едновременно

Законодателството не забранява едновременното съществуване на трудов и граждански договор. Едно лице може да работи на трудов договор при един работодател и едновременно с това да изпълнява граждански договори за трети страни, стига това да не противоречи на клаузите в трудовия договор – например забрана за конкурентна дейност.

Важно ограничение: гражданският договор не трябва да прикрива реално трудово правоотношение. Ако работата се извършва на работното място на възложителя, по неговото работно разписание, с неговите инструменти и под неговия контрол, трудовата инспекция може да квалифицира отношението като трудово и да наложи санкции. Броят на едновременно сключваните граждански договори не е ограничен – едно лице може да изпълнява поръчки за неограничен брой възложители.

Сключване на граждански договори

Гражданският договор се сключва в писмена форма, въпреки че законът не изисква задължително нотариална заверка или регистрация. Писмената форма е важна, защото тя е единственото доказателство при евентуален спор – устните уговорки са изключително трудни за доказване пред съд.

Необходими документи за граждански договор

При сключване на граждански договор възложителят обичайно изисква от изпълнителя следната документация: копие на лична карта за идентификация, декларация за осигурителен статус (образец, удостоверяващ дали лицето се осигурява на друго основание), и банкова сметка за превод на възнаграждението. При по-сложни поръчки може да се изиска и удостоверение за липса на данъчни задължения.

От страна на възложителя се изготвят самият договор в два екземпляра, сметка за изплатени суми (при изплащане на възнаграждението) и служебна бележка за дохода в края на годината. Служебната бележка е документ, който изпълнителят ползва при попълване на годишната си данъчна декларация – задължение на възложителя е да я издаде до 31 януари на следващата година.

Ако имате нужда от съдействие при изготвяне на документите, проверка на договора или осчетоводяване на граждански договори, може да се свържете с нас за счетоводна консултация по конкретния ви казус.

Заплащане при граждански договор

За разлика от трудовия договор, при гражданския заплащането не е задължително – законът допуска безвъзмездно изпълнение на поръчката, ако страните са се договорили така изрично. На практика обаче огромното мнозинство от гражданските договори са възмездни.

Размерът и начинът на заплащане се договарят свободно между страните. Може да се уговори еднократно плащане при предаване на резултата, поетапни плащания при достигане на определени резултати или авансово плащане с доплащане след приключване. Минималната работна заплата не е задължителен праг при гражданския договор – за разлика от трудовия

Често задавани въпроси (FAQ) за видове граждански договори