Платеният годишен отпуск е законно право на всеки трудово зает гражданин на Република България. В Кодексът на труда е записано, че в рамките на една календарна година всеки човек има право на 20 работни дни платен отпуск.
Методът за изчисляване на платен годишен отпуск е следният: Брутната сума от месечното възнаграждение на служителя се дели на работните дни от предходния месец, за да се получи заработката за един ден.
Тази заработка се умножава по броя на дните, определени за отпуск, за да се определи сумата за платения отпуск.
Например, ако месечната заплата на служителя е 2000 лв. и предходният месец има 20 работни дни, изчислението е 2000 лв. разделени на 20 дни, което е 100 лв. на ден.
Ако служителят вземе 10 дни отпуск, сумата за отпуската ще бъде 100 лв. умножени по 10 дни, което прави 1000 лв.
Правото на отпуск може да не се използва изцяло или частично, както показва и опита ни в областта на счетоводните услуги за юридически лица.
В този случай дните, които са ви останали неизползвани, се прехвърлят за следващата календарна година. Например, ако не се възползвате от платения си годишен отпуск, през следващата година ще имате право на 40 дни да отсъствате от работа и да ви се плаща.
Естествено това са груби сметки, защото всичко зависи от това от колко време сте на работа при текущия си работодател, след колко време напускате, както и трябва да се отчетат определени специфики на дейността.
При някои трудови дейности или в зависимост от сключения трудов договор може да получите право на повече от 20 дни платен отпуск.
Това е по закон минималното време, което трябва да се предостави на всеки служител, но не и максималното. На българския пазар има работодатели, които предлагат по 40-45 дни платен годишен отпуск, но те са малко и дейността е специфична.
Ако работите на сменен режим или почасово, размерът на годишния отпуск може да е по-малък от 20 работни дни. В тези случаи е добре да потърсите екипа на Acc-ConsultCo.com, за да ви съдейства с информация.
Изчисляването на годишния платен отпуск може да се осъществи по няколко начина, в зависимост от условията в трудовия договор, законовите изисквания и наредби.
Най-простият метод е да се разделят 20 дни на 12 месеца, което дава усреднена стойност от 1,67 дни отпуск на месец. Ако започнете работа на 1 юли, изчислението на полагаемия платен годишен отпуск се получава, като умножите броя месеци до края на годината (6 месеца) по 1,67, което дава 10 дни платен отпуск.
Най-позитивното за служителя е, че докато се възползва от правото си на отсъствие от работа, получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.
Това е причината да се нарича платен годишен отпуск. В противен случай се засяга темата за неплатен годишен отпуск, при който служителят отново отсъства от работното си място, но не получава заплата през този период.
Това все пак е друга тема, за която бихме могли да ви предложим счетоводна консултация, ако решите да се свържете с нас.