
Няма човек, който да не се е разболявал поне веднъж, и точно тогава е важно да знаем какви са правата ни при изчисляване на болничен. Изчисляването на болничен зависи от няколко ключови параметъра – вашия осигурителен доход, причината за неработоспособността и броя на болничните дни. В тази публикация ще намерите конкретна формула, практически примери и отговори на най-честите въпроси около болничния процент и сумата за получаване.
Ако търсите информация за сроковете, в които НОИ превежда парите, и как да проверите статуса на болничния си, прочетете нашата статия за изплащане на болничен от НОИ.
Съдържание
ToggleОт 1 януари 2024 г. е в сила следното разпределение:
Важна разлика: работодателят изчислява 70% от брутното възнаграждение за текущия месец, докато НОИ изчислява 80% от средния осигурителен доход за последните 18 месеца. Тези две бази не са непременно еднакви.
За да имате право на болничен, трябва да имате валиден трудов договор, по който да бъдете здравно осигурен. Размерът на осигурителните вноски зависи от спецификите на договора. Освен трудов договор, право на болничен имат и самоосигуряващите се лица – при условие, че са избрали да се осигуряват за риска „общо заболяване и майчинство“ и имат минимум 6 месеца осигурителен стаж.
При трудова злополука изискването за 6 месеца стаж отпада – обезщетението се дължи от първия ден, независимо от осигурителната история.
За да изчислите приблизителната сума за получаване, следвайте тази логика. Първо определете своя среднодневен осигурителен доход: съберете всички осигурителни доходи за последните 18 календарни месеца и разделете на броя на работните дни в същия период. Именно от тази база НОИ изчислява обезщетението, а не от заплатата, записана в трудовия договор.
Ето защо е толкова важно на каква сума ви осигурява работодателят. Ако сте осигурявани на минималната работна заплата, а реалната ви заплата е по-висока, болничното ви обезщетение ще е значително по-ниско от очакваното.
Практически пример: служител с осигурителен доход 2 000 лв. на месец (средно 21 работни дни). Среднодневен доход = 2 000 / 21 ~ 95,24 лв. При 10 дни болничен: първите 2 дни работодателят плаща 70% x 95,24 x 2 ~ 133 лв., а останалите 8 дни НОИ плаща 80% x 95,24 x 8 ~ 610 лв. Общо за периода: около 743 лв.
Ако работодателят ви осигурява на минималната работна заплата (1 077 лв. от 2025 г.), базата за изчисляване на болничното обезщетение от НОИ е именно тя – независимо дали реалното ви възнаграждение е по-високо. Среднодневният осигурителен доход в този случай е около 51 лв. (1 077 / 21), а 80% от него се равнява на приблизително 41 лв. на ден от НОИ.
Ако боледувате дълго, разликата между реалната заплата и болничното обезщетение може да се окаже болезнено голяма. Затова препоръчваме при първа възможност да договорите осигуряване на реалния си доход. Нашите счетоводни консултации могат да ви помогнат да оцените конкретния ефект върху вашия случай.
Болничният за гледане на болно дете се изчислява по същата формула като при общо заболяване – 80% от среднодневния осигурителен доход за последните 18 месеца, изплащани от НОИ. Разликата е, че при болничен за дете не се прилага 2-дневното плащане от работодателя – целият период се поема от НОИ.
Родителите имат право на общо до 60 календарни дни годишно за гледане на болно дете под 18 години, като от тях до 40 дни могат да се издадат еднолично от личния лекар. Обезщетение се изплаща само за работните дни – събота, неделя и празниците не се включват.
При болничен за работещ на 4-часов работен ден изчисляването следва същата логика, но базата е по-ниска – осигурителният доход при непълно работно време обичайно е пропорционално по-малък. Среднодневният осигурителен доход се изчислява от реално внесените вноски за последните 18 месеца, а не от хипотетичен пълен работен ден. Резултатът е, че и 80-те процента от НОИ са пропорционално по-ниски.
За самоосигуряващите се лица (фрийлансъри, собственици на ЕООД, упражняващи свободна професия) болничното обезщетение се изчислява от избрания от тях месечен осигурителен доход, върху който са внасяни авансовите вноски. Обезщетение се получава само ако лицето се е осигурявало за риска „общо заболяване и майчинство“ – т.е. избрало е по-висок осигурителен пакет. Тези, които са избрали да не се осигуряват за тозириск, нямат право на болнично обезщетение от НОИ.
При самоосигуряващите се няма работодател, който да поема първите 2 дни – цялото обезщетение, от първия ден, се изплаща от НОИ, но само след представяне на необходимите документи в срок.
Да – болничният лист може да се издаде и за 1 работен ден, и правото на обезщетение е валидно. При 1-дневен болничен работодателят покрива целия ден (тъй като е в рамките на първите 2 работни дни), в размер на 70% от дневното брутно възнаграждение. НОИ не участва при толкова кратък период. Важно: болничният не може да бъде издаден с обратна дата – той се издава в деня на установената неработоспособност.
Много служители са изненадани от размера на болничното си обезщетение, защото не осъзнават разликата между брутна заплата и осигурителен доход. Осигурителният доход е сумата, върху която работодателят реално внася осигурителни вноски. Той може да е равен на брутната заплата, но може и да е по-нисък – ако например договорът е структуриран така, че само част от възнаграждението минава като осигурителна база.
НОИ изчислява обезщетението именно от осигурителния доход за последните 18 календарни месеца – не от последната заплата, не от договорената сума, а от реално отчетените осигуровки. Ако в периода има месеци без осигуряване (болничен, майчинство, неплатен отпуск), те се включват в периода, но с нулев доход, което снижава средната база.
В счетоводна кантора Acc-ConsultCo.com имаме опит с разяснения и тълкуване на разпоредбите по чл. 41 от КСО. За финансова сигурност и конкретни консултации, свържете се с нас чрез контактната форма или поискайте счетоводна консултация по телефон.