Какви обезщетения дължи работодател при прекратяване на трудов договор

Прекратяването на трудовото правоотношение поражда редица финансови задължения за работодателя – задължения, които Кодексът на труда (КТ) урежда изчерпателно и при неизпълнение на които работникът или служителят може да потърси защита по съдебен или административен ред. В нашата счетоводна къща многократно сме срещали ситуации, в които работодателите не са наясно кое точно обезщетение дължат и при какви условия – а работниците и служителите не знаят какво да поискат и в какъв срок. Тази публикация цели да запълни именно празнината за обезщетение при прекратяване на трудов договор.

Дължи ли се обезщетение при прекратяване на трудов договор

Задълженията на работодателя при прекратяване на трудов договор не са еднакви при всяка хипотеза – те зависят от основанието за прекратяване, от вината (или липсата на такава) на всяка от страните, от продължителността на трудовия стаж и от наличието на неизползван отпуск. В общи линии КТ предвижда следните основни вида обезщетения:

• Обезщетение при неспазено предизвестие (чл. 220 КТ);
• обезщетение за оставане без работа при прекратяване по икономически причини (чл. 222, ал. 1 КТ);
• обезщетение при прекратяване поради болест (чл. 222, ал. 2 КТ);
• обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ);
• обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ);
• обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225 КТ);
• обезщетение при предсрочно прекратяване на срочен договор от работодателя (чл. 221, ал. 2 КТ).

Повечето от тези обезщетения могат да се дължат едновременно – например при съкращение служителят може да получи едновременно обезщетение по чл. 222, ал. 1 и обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224. Затова е важно да се прегледат всички основания, а не само най-очевидното.

Обезщетение при неспазено предизвестие от работодателя – чл. 220 от КТ

Когато работодателят реши да прекрати безсрочен трудов договор, той е задължен да спази срока на предизвестието – обичайно 1 месец, освен ако в договора или колективния трудов договор не е договорен по-дълъг срок (но не повече от 3 месеца). Ако работодателят не спази изцяло или частично срока на предизвестие, дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода на неспазеното предизвестие.

Как се изчислява обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ

Изчисляването на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е сравнително пряко: базата е последното получено брутно месечно трудово възнаграждение, умножено по броя на дните от неспазеното предизвестие, разделено на работните дни в месеца. Ако например работодателят е трябвало да даде 1-месечно предизвестие, но не го е дал изобщо, дължи равностойността на 1 пълна брутна заплата. Важно е да се отбележи, че в брутното трудово възнаграждение се включват основната заплата и всички постоянни добавки – включително клас за прослужено време. Повече за как се формира брутното възнаграждение може да прочетете в нашата статия за изчисляване на трудов стаж и начислените към него добавки.

Обезщетение при напускане без предизвестие – задължението на служителя

Задължението за обезщетение при неспазено предизвестие е взаимно: ако работникът или служителят напусне без предизвестие (когато дължи такова), той от своя страна дължи обезщетение на работодателя в същия размер – брутното трудово възнаграждение за неспазения период. Тази хипотеза е честа при внезапно напускане, което се случва без основателна причина по чл. 327 от КТ.

Обезщетение при прекратяване на трудов договор с предизвестие от работодателя – чл. 222, ал. 1 от КТ

Отделно от обезщетението за неспазено предизвестие, при прекратяване на трудовия договор по икономически причини – закриване на предприятието или на поделение от него, съкращаване на щата, намаляване на обема на работата – работодателят дължи допълнително обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока, за който е получавал или е имал право да получи обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване, но за не повече от 1 месец.

С практически думи: работодателят изплаща 1 брутна заплата допълнително, когато прекратява по икономически причини. Това обезщетение е самостоятелно и се дължи независимо дали служителят се е регистрирал в бюрото по труда или не.

Обезщетение при съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ

Прекратяването на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – „съкращаване на щата“ – е сред най-честите основания, при които работодателите изплащат обезщетение. За да е законосъобразно такова прекратяване, работодателят трябва да е спазил предизвестието (или да плати за него по чл. 220), да е изплатил обезщетението по чл. 222, ал. 1, и да е изплатил компенсация за всяко неизползвано и неизплатено за предходни периоди отпускно право по чл. 224 КТ. При съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 служителят запазва и правото да се регистрира в бюрото по труда и да получи обезщетение за безработица от НОИ – но това е отделна процедура, финансирана от осигурителната система, а не от работодателя.

Срок за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 и неговият размер

Срокът за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е денят на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят е длъжен да изплати всички дължими суми – включително обезщетение, неизплатени заплати и компенсация за отпуск – при предаването на трудовата книжка. Ако не го стори, дължи законна лихва за забава върху всяка неизплатена сума. Размерът на самото обезщетение по чл. 222, ал. 1 е равен на 1 брутна месечна заплата – изчислена на база последното получено брутно месечно трудово възнаграждение.

Обезщетение при прекратяване на трудов договор поради болестно състояние – чл. 222, ал. 2 от КТ

Когато работодателят прекратява трудовия договор, тъй като служителят трайно не може да изпълнява работата си поради заболяване (и медицинската комисия е установила тази невъзможност), КТ предвижда по-щедро обезщетение. По чл. 222, ал. 2 работодателят дължи 2 брутни месечни заплати – независимо от трудовия стаж на лицето.

Тази разпоредба важи и за случаите, в които служителят сам поиска прекратяване на договора (напусне доброволно), но причината е именно болестното му състояние, установено по надлежния медицински ред. Важно е в заповедта за прекратяване изрично да е посочено основанието, свързано с болестта, тъй като иначе правото на обезщетение може да бъде оспорено. За паралела с изчисляването на болничните обезщетения от НОИ може да прочетете в статията ни за изчисляване на болничен.

Обезщетение при прекратяване поради придобито право на пенсия – чл. 222, ал. 3 от КТ

Когато трудовото правоотношение се прекратява, защото работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Размерът е 2 брутни месечни заплати по общото правило. Ако обаче лицето е работило при същия работодател (или в предприятия от същата група или правоприемник) в последните 10 години преди пенсионирането, обезщетението нараства на 6 брутни месечни заплати.

Това обезщетение се дължи еднократно. Ако работникът вече е получил подобно обезщетение от предходен работодател, новият дължи само разликата до пълния размер. Документирането на стажа при един и същ работодател е от ключово значение за правилното изчисляване – затова при подготовка за пенсиониране препоръчваме да потърсите помощ при изготвяне на документи при пенсиониране.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – чл. 224 от КТ

Обезщетението за неизползван платен отпуск е едно от малкото, което се дължи при всяко прекратяване на трудов договор – независимо от основанието и независимо дали инициативата е на работодателя или на служителя. По чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, за който не е изтекла давността (5 години).

Размерът на обезщетението се определя по правилата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск – т.е. от средното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, в който служителят е работил най-малко 10 работни дни. Ако са останали неизползвани 15 дни отпуск от предходни години, работодателят ги изплаща в паричен еквивалент.

По-подробно за изчисляването на отпуска може да прочетете в статията ни за платен годишен отпуск и неговото изчисляване.

Прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие – чл. 325 от КТ и въпросът с обезщетението

Прекратяването на трудов договор по чл. 325, т. 1 от КТ – т.нар. прекратяване по взаимно съгласие – е хипотезата, при която и двете страни са съгласни да прекратят правоотношението. Споразумението се сключва в писмена форма, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да се произнесе в 7-дневен срок.

Обезщетение при напускане по взаимно съгласие – какво реално се дължи

Обезщетение при напускане по взаимно съгласие по чл. 325 от КТ не се дължи автоматично по закон – с изключение на обезщетението за неизползван платен отпуск по чл. 224, което е задължително при всяко прекратяване. КТ не задължава работодателя да изплаща допълнително „добавка“ само защото страните са се споразумели. Каквото и да е договорено – например по-висока компенсация за доброволното съгласие на служителя – то трябва да бъде изрично вписано в споразумението. В практиката работодателите нерядко предлагат допълнително обезщетение (1-3 заплати), за да мотивират служителя да подпише споразумение вместо да чакат предизвестие. Важно е и друго: при прекратяване по чл. 325 служителят запазва правото на обезщетение за безработица от НОИ, стига да отговаря на осигурителните изисквания.

Обезщетение при незаконно уволнение – чл. 225 от КТ

Когато прекратяването на трудовия договор е признато за незаконосъобразно от съда, работодателят дължи на уволнения работник или служител обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, в което е останал без работа поради уволнението – но за не повече от 6 месеца. Ако в рамките на тези 6 месеца лицето е започнало работа с по-ниско възнаграждение, то има право на разликата между старото и новото брутно трудово възнаграждение.

Паралелно с иска за обезщетение по чл. 225, уволненият може да поиска и възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Сроковете за оспорване на уволнението са кратки – 2 месеца от получаване на заповедта (чл. 358, ал. 1 КТ), затова е важно да се действа бързо.

Обезщетение при прекратяване на трудов договор в изпитателен срок

Прекратяването на трудов договор в изпитателен срок (чл. 71 КТ) е отделна хипотеза с особен режим. Страната, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, може да прекрати договора без предизвестие – и без да дължи обезщетение по чл. 220. Ако изпитателният срок е уговорен в полза и на двете страни (което е стандартното), и работодателят прекрати договора в рамките на него, той не дължи обезщетение за изпитателния период като такъв.

Единственото задължително обезщетение при прекратяване в изпитателен срок остава компенсацията за неизползван платен отпуск по чл. 224, ако такъв е начислен. Ако изпитателният срок е изтекъл и договорът е продължил, тогава при последващо прекратяване се прилагат общите правила. При прекратяване на срочен договор преди изтичането на уговорения срок (без изпитателен период) – работодателят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 за оставащия период.

Напускане на служителя поради неизправност на работодателя – чл. 327 от КТ

Законът защитава служителите и в случаите, когато те са принудени да прекратят трудовия договор сами – без предизвестие – поради неизправно поведение на работодателя.

По чл. 327, ал. 1 от КТ служителят може да прекрати без предизвестие при: неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение; промяна на местоработата, работното време или трудовото възнаграждение без негово съгласие; влошени условия на труд, застрашаващи живота и здравето му; и в редица други хипотези.

При прекратяване по чл. 327 от КТ работодателят дължи обезщетение, равно на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, което служителят би дал при нормалните условия (чл. 220, ал. 1). Тоест – дори и да е служителят инициирал прекратяването, задължението за плащане пада върху работодателя, щом той е нарушил договорните или законовите си задължения.

Срок за изплащане на обезщетения при прекратяване на трудов договор

Въпросът за срока за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудов договор е от практическо значение – и нерядко е причина за спорове. КТ не съдържа отделна разпоредба с конкретен брой дни за всяко обезщетение, но принципното правило е: всички дължими суми трябва да бъдат изплатени в деня на прекратяване на трудовото правоотношение или при поискване от страна на работника или служителя. На практика трудовата книжка се предава с отразено прекратяване, а заедно с нея – или в рамките на същия работен ден – се изплащат: последното работно възнаграждение, обезщетенията по чл. 220, 221, 222 и 224 (каквито се дължат), и всички начислени, но неизплатени суми.

При забава работодателят дължи законна лихва за всеки просрочен ден (по Закона за задълженията и договорите). Ако откаже да плати изобщо, работникът или служителят може да сезира Инспекцията по труда или да заведе иск в районния съд. Исковете по трудови спорове са освободени от държавна такса за работника или служителя.

Какво следва след прекратяване – обезщетение за безработица от НОИ

Обезщетенията от работодателя по КТ и обезщетението за безработица от Националния осигурителен институт (НОИ) са напълно различни инструменти и не се изключват взаимно. При прекратяване по икономически причини (съкращение, закриване и т.н.) служителят може да получи и двете: обезщетение от работодателя (по чл. 222, ал. 1) и обезщетение за безработица от НОИ (при изпълнени осигурителни условия). Регистрацията в бюрото по труда трябва да стане в 7-дневен срок от прекратяването.

Ако имате нужда от индивидуална консултация по конкретен случай – прекратяване на договор, изчисляване на дължими суми или проверка дали работодателят е спазил закона – счетоводните консултации на Acc-ConsultCo са на ваше разположение!

Често задавани въпроси (FAQ) за обезщетение при прекратяване на трудов договор