През последните няколко години ваучерите за храна станаха разпространено разплащателно средство, което се осигурява от работодателите за техните служители. Някои от служителите смятат, че това е страхотен начин за допълнителни възнаграждение, а други предпочитат вместо тях да получават пари.
Ваучерите за храна стават по-популярни след 2007 година, когато се преодоляват нормативните различия между ЗКПО и ЗДДФЛ. В следствие на това много работодатели могат да си позволят да предоставят на служителите си ваучери като допълнително възнаграждение.
Причина за това се смята не начисляването осигурителни и здравноосигурителни вноски на ваучерите за храна, което присъства при заплатите.
Ваучерите за храна се използват средство за разплащане, с което да се получават физически продукти. Това най-често са хранителни стоки, които могат да се закупят от големи вериги магазини в страната. По-рядко се предоставят ваучери за ресторанти и заведения.
Ваучерите могат да се използват в обекти, с който оператора предварително е сключил договор. Възможно е договорът да е сключен само с една верига за хранителни стоки и ваучерите да не важат за други хранителни магазини.
Преди ваучерите да достигнат до крайния ползвател, те минават през няколко етапа на отчитане. Те се разделят според страните, които взимат отношение в изготвянето, предоставянето и получаването на ваучерите. Тези страни са операторите, работодателите, крайния ползвател и търговската мрежа, в която се заплаща чрез ваучера.
За всеки един от гореизброените участници се поставят определени изисквани по отчитане на разходите за ваучери за храна. Най-много изисквания за отчитане на ваучерите за храна има при първите две страни.
Операторите сключват договор с определени търговски обекти и след това предоставят ваучерите на работодателите. Лицата с функции на оператори трябва да документират средствата за отпечатване, получаване и предоставяне на ваучерите. Това изисква отварянето на подходящите кредитни и дебитни сметки, с които се извършва счетоводното документиране.
Счетоводното отчитане при работодателя също изисква отварянето и попълването на кредитни и дебитни сметки според направените разходи. Работодателите трябва да следват определени наредби при осчетоводяването на разходите за храна една, от които е Наредба № 7 на МФ.
Друг интересен момент при отчитането ваучерите за храна от страна на работодателя е, че той не дължи 10% данък върху разходите за тях, които са със стойност 60 лв. месечно за всеки служител.
В случаите, в които сумата на ваучерите надвишава 60 лв, работодателя трябва да изплати 10% данък само на надвишаващата стойност. В такива случаи данъкът се признава за разход за данъчни цели.
Ваучерите се използва за размяна на стоки от търговските мрежи. Както вече споменахме, един вид ваучери може да се приема в някои търговски мрежи и да важи за други.
В случаите когато търговеца трябва да отчете стойността на продадените срещу ваучера пари с отварянето счетоводна сметка. След това се създава и отчет за осребряване на стойността на продадените стоки, която се предоставя на оператора. Същият трябва да осребри посочената сума в 20 дневен срок на търговеца. На продажбата на стоки с ваучери се отчита с съответният по закон данък.
Ползвателите или още познати като служители, са най-необременени от използването на ваучери, защото няма разходи за тях. Те не трябва да изготвят документи за счетоводно отчитане.