Изменението беше предвидено в края на 2019 година вследствие на приетите промени в директивата на Европейския съюз относно данъка върху добавената стойност. Тъй като европейските директиви имат пряко действие за държавите членки и без да бъдат словом транспонирани в законодателството на националните държави, това бе достатъчно за да възникнат нови задължения за данъчнозадължените лица в страната.
Възникването на това задължение е естествен резултат от облекчението, предвидено в чл. 3, ал. 17 от приетата Наредба Н-18, съгласно което задължените за регистриране и отчитане на извършените продажби лица по ал. 1, които извършват своята продажбена дейност посредством онлайн магазин, могат да изпълнят задължението си и без да издават фискални или системни бонове за регистриране на продажбите.
Това е допустимо, само когато извършеното плащане е осъществено неприсъствено, т. е. с помощта на онлайн метод за разплащане при напълно дистанционна продажба – чрез дебитна или кредитна карта. За да се възползва онлайн търговецът от тази възможност е необходимо да работи със софтуер за управление на продажбите, отговарящ на всички законови изисквания по чл. 52с от наредбата.
От облекчението може да се ползват търговците както при продажбата на материални стоки, така и при предоставяне на услуги.
Това облекчение за самите електронни търговци породи необходимостта от друг метод на отчитане на техните продажби, поради което възникна задължението за изпращане на информация от търговските банки и другите доставчици на платежни услуги относно реализираните обороти на търговците.
Облекчението е уредено и в чл. 118, ал. 3а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), тъй като има пряк ефект върху данъчната отчетност във връзка с посочения косвен данък за реализирани облагаеми доставки на стоки или услуги.
Гореизложеното доведе до предвиждане на конкретно законово задължение, което беше регламентирано с промените в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) от 2019 г, които влязоха в сила от 1 януари 2020 г.
Конкретната разпоредба е уредена в чл. 25, ал. 3 от ЗНАП. Съгласно нея банките и доставчиците на платежни услуги са длъжни да представят всеки месец пред НАП, информацията относно броя и стойностите на транзакциите по платежната сметка на онлайн търговеца, които са извършени посредством онлайн ПОС системи за разплащане. Задължението се изпълнява до десетото число на месеца, който следва месеца, за който се отнася информацията.
В крайна сметка, можем да заключим, че е нормално да се търси проследимост, с цел запазване на сигурността в данъчния оборот и предвиденото задължение за банките е в резултат на облекчаването на самите онлайн търговци.