Кои разходи не се признават за данъчни цели?

В основата на облагаемите разходи и приходи стоят и тези, които не важат за облагане. Разграничаването между двете е ясно и специфично, но понякога има ситуации, в които е трудно да се определи, което може да бъде използвано като разход на фирма и като разход на частно лице – в този текст ще разгърнем темата, за да поясним.

Обща характер на нормативно признати разходи и тези, които не се признават за данъчна цел

От голямо значение за правилното осчетоводяване на един бизнес, е това неговите данъци и облагаемости да бъдат адресирани законосъобразно. В противен случаи може да се наложи нормативна или административна данъчна санкция, като едно юридическо лице да бъде задължено не само да погаси разликите в декларираното, но и да се наложи глоба.

Различните видове осчетоводяване на дивидент и кое не може

Най-общият характер на такъв вид недеклареруеми сделки и дивиденти, е че те не се признават като разход на юридическо лице, тъй като не са свързани с дейността или изкарването на приходи за въпросното лице. Добър пример са разходи по време на командировка, като тези разходи не са документирани правилно.

Разходи, които не съответстват с дейността на предприятието

Това могат да бъдат всякакви разходи, които не са пряко свързани с дейността на един бизнес. Например фирма за почистване да се опита да декларира като бизнес разход закупуването на цветя, райграс, поливни системи и прочее. Друг по-ясен пример е при работата на онлайн магазин, които е базиран в апартамента на своят собственик.

Апартаменти на изплащане не са достоверно или приет разход за дейността на един бизнес, не са и приети разходи, като заплащането на хранителни за деца, ако дейността на даденото предприятие няма нищо общо с отглеждането и подсигуряването на деца.

Разходи, които нямат документална обосновка

Ако искате да декларирате един разход, но няма приемливо доказателство за него, като липсата на фактура, то тогава този разход не може да бъде признат. За да бъде един валиден бизнес разход признат, трябва да има налична фактура, която правилно да описва стопанската дейност, стойността и юридическото лице, стоящи зад него.

Касовите бонове не са приемлива форма на документална обосновка, тъй като на тях липса точно описание на разхода както и юридическото лице. За това се води частен разход, тъй като касовите бонове са за частни лица, фактурите за юридически.

Ползване на лична кола за комерсиални цели

Когато има наличен автомобил, които се ползва както за лични така и фирмени цели, разходите по този автомобил като консумативи, гориво и прочее, се осчетоводяват на половина в полза на фирмата. Това е един от малкото примери, в които нещо смесено, между частно и юридическо, може да бъде декларирано като бизнес разход.

Данъчната обосновка на разходите и приходите на един бизнес могат да бъдат доста сложни, дори за професионалист. Но ако искате едно наистина добро обслужване, което снема тежестта от вашите плещи, ще се доверите на Acc-ConsultCo.com.