За много бизнеси в България, разходите по оперирането не се ограничават само до заплащането на заплати. Заплащането на месечно възнаграждение е една малка част от месечните разходи, които един бизнес трябва да покрие, за да остане на пазара.
Сметки за ток, интернет, консумативи, осигуровки, болнични, издръжки, работническо обезпечаване, извънреден труд, болнични, платени отпуски – всичко това и много повече лежи върху плещите на всеки собственик на бизнес.
Предвиденото за 2022-ра вдигане на минималната работна заплата има потенциално пагубни последици за множество сектори. Днес счетоводителите от Acc-ConsultCo.com ще обяснят защо това е така и какви са последиците от подобна промяна за микро и макроикономиката на страната.
На пръв поглед увеличаването на минималната работна заплата е добра новина – тя приближава работниците назначени на минимален доход към по-нормален стандарт на живот.
С по-големите си доходи те имат възможност да харчат повече, а това увеличава разпределението на средствата по различни вериги.
Но през перспективата на един собственик на малка фирма, задължението да плаща повече, без да се е увеличил прихода на фирмата, има реални пагубни последствия.
За бизнесите без работна ръка, тоест фирми с един служител, тази промяна няма да е толкова сериозна. Но за тези с повече служители промяната значи повече разходи, без да има гаранция за по-голям приход.
Със заплатите се вдига и осигурителния доход, тоест пенсионното и здравно осигуряване, което собственика на фирмата е длъжен да покрива за своя собствена сметка.
Отвъд самата заплата, една фирма трябва да заплати 40% над нетната заплата, тоест при увеличение на минималната работна заплата до предвидените 764лв, фирмите трябва да плащат брутна заплата от 1069 лева.
Обосновката за такъв ход от синдикатите на различните сектори, е покачване на стандарта на живот. Контрааргумента от представителите на бизнеса в страната е прекомерно увеличаване на разходите.
С увеличаване на разходите, но при липса на увеличаване на доходите, една фирма има два избора – да закрие работни места, за да покрие разходите, или закриване на дейността, за да се предпази от фалит.
Това може да доведе до цялостен срив в цели сектори, като най-уязвимите са хотелиерството, ресторантьорството, строителството и туризма.
От позитивен ефект, реално повишаването на минималната работна заплата има потенциален пагубен ефект на цялата макроикономика.
Закриват се места, бизнеси и позиции, а това означава по-висока безработица, по-малко платени данъци и по-голяма загуба на индустриален потенциал.
Другия вариант за един бизнес е да наема хора без да им предлага законен трудов договор, а да плаща на ръка.
За да запази своята дейност и капитал един бизнес, той трябва да запази кадрите си, но без възможност да им плаща или трябва да закрие операцията си или да ги освободи.
Това подтиква много бизнеси да преминат към сивия сектор, което е загуба на заплатени данъци към държавата и липса на подобаващо осчетоводяване на фирмите.
Навлизането в сивия сектор също крие риск за самите работници – без договор пред закона те нямат права и възможност за равнопоставени взаимоотношения с техния работодател.
Те нямат пенсионно или здравно осигуряване, нямат закрила от закона при възникване на спор между двете страни, както и нямат възможност за обезщетяване, платена отпуска или болничен.
Ако искате да разберете повече за увеличаването на заплатите и как това може да се отрази на вашия бизнес, можете да се свържете с нас на Acc-ConsultCo.com.