
Акционерните дружества, често с ООД след името, са дружества, които са изградени от двама или повече инвеститори, вложили капитал в началните етапи на създаване на дружеството.
Целта на подобен вид инвестиция е, при печалба от дейността на дружеството, да се получи т.нар дивидент, които се изчислява въз основа процента, които притежава даден акционер.
Дивидентът представлява част от печалбата на едно дружество, която се разпределя между неговите акционери или съдружници. Той е форма на възнаграждение за вложения капитал и е стимул за инвеститорите да поддържат своето участие в компанията.
В разговорната реч често се използва като синоним на „печалба“, но в правния и финансов смисъл има по-конкретно значение. За разлика от заплата или хонорар, дивидентът не се начислява на база труд, а на база собственост върху дялове или акции.
Количеството и размерът на дивидента зависи от процента, който даден акционер държи, както и от политиката на дружеството и законовите изисквания.
При сдружения с двама акционери той се дели поравно, а при повече участници размерът зависи от дяловото участие на всеки.
За да бъде процесът прозрачен и законосъобразен, всяка компания е длъжна да осигури коректно осчетоводяване на дивидент, което ясно показва как се формира разпределението между акционерите.
Възможно е дивидентите да се изплащат редовно или нередовно, в зависимост от финансовите резултати на компанията. Те могат да бъдат под формата на пари, акции или друго имущество. За счетоводителите е важно правилното осчетоводяване на дивидент, тъй като това има отражение върху финансовите отчети и данъчните задължения на дружеството.
Обикновено бордът на директорите на компанията решава дали ще изплаща дивиденти на акционерите. Изплащането може да се осъществи по няколко различни начина, в зависимост от практиката на дружеството и договореностите между акционерите.
Най-често срещан е паричният дивидент, при който акционерите получават средства по банков път или в брой. Друг вариант е дивидент в натура – например чрез акции, което увеличава дела на акционера в дружеството.
В определени ситуации е възможно изплащане и под формата на имущество или други права. Всяка от тези опции има своите счетоводни и данъчни особености, затова е важно да се извърши правилно осчетоводяване на дивидент. Във всички тези случаи е важно да се вземат предвид специфичните изисквания за осчетоводяване на дивидент, за да се избегнат грешки при последващи данъчни проверки.
Освен избора на начин, процесът включва и ключови етапи – обявяване на дивидент, определяне на екс-дивидентна дата и изплащане на самото вземане в уговорения срок. Финансовото състояние на фирмата, политиката на борда и законовите изисквания са основните фактори, които влияят върху решението за изплащане и начина на разпределение.
Още при самото подаване на заявление за заплащане, доходът начислен от процента, който даден акционер държи, се облага с данък върху дивидента.
Този данък трябва да бъде отделен и заплатен не от акционера, а от самата компания, като размерът му е минимум 5% от стойността на изплатената сума.
Подобен вид изплащане трябва да се отрази в хронологичното разпределение на сдружението и да се осчетоводи като част от данъчната облагаемост на сдружението, а не на акционера. На практика, пред закона парите се виждат като изплащане за услуга или стока, каквито могат да се зачете първоначалния капитал.
Когато получателят е ЕТ, без значение дали е чуждестранен гражданин или български, то се начисляват максималните 5% от стойността на дивидента.
Тази сума се изважда от цялата стойност на сумата, която ще се изплати, след което се превежда по съответен начин на акционера.
Добрата практика включва и подробно осчетоводяване на дивидент, така че всяко плащане да бъде проследимо и доказуемо пред контролните органи.
Ако искате да се задълбочите в темата и да добиете по-добра представа за нюансите на подобен вид данъчно облагане, можете да се свържете с екипа на Acc-ConsultCo.com.
