
Когато на вас или ваш служител се наложи да излезете в командировка, зад привидно простото пътуване по работа стои цяла поредица от счетоводни и данъчни задължения. Правилното осчетоводяване на командировките, коректното деклариране на командировъчни пред НАП и спазването на изискванията по ЗДДФЛ и ЗКПО са теми, в които грешките се плащат скъпо. Ние в Acc-ConsultCo.com ще ви предоставим релевантната информация, за да сте подготвени.
Ако търсите обща информация за видовете командировки, заповедта за командироване и размерите на дневните пари, прочетете нашата статия за разходи за командировки в страната и чужбина. На следващите редове се спираме изцяло на данъчното третиране, осчетоводяването и декларирането.
Съдържание
ToggleСпоред законодателството на Република България командировката е всяко планирано излизане на работник от предприятието извън границите на населеното място – седалище на работодателя, или извън страната – с цел извършване на служебна дейност. Разходите, свързани с нея, се третират по различен начин в зависимост от техния вид и размер.
Ключовото правило идва от ЗДДФЛ: суми, представляващи командировъчни пътни и квартирни пари, които не са редовно трудово възнаграждение, не са данъчно облагаеми – при условие, че са надлежно доказани с документи. В тази необлагаема сума влизат и дневните командировъчни пари, но само до определен размер – те не трябва да надвишават двукратния размер на регламентираните норми по Наредбата за командировките.
Ако работодателят изплаща суми над нормативно определените, превишението се третира като облагаем доход на служителя и подлежи на облагане с данък върху доходите и осигурителни вноски. Това е честа грешка, особено при командировки в чужбина с по-щедри дневни.
От гледна точка на ЗКПО командировъчните разходи са данъчно признати разходи за предприятието – но само когато са документално обосновани и са в пряка връзка с осъществяваната стопанска дейност. Необоснованите или недокументирани разходи се третират като скрито разпределение на печалба и подлежат на допълнително данъчно облагане.
Декларирането на командировъчни пред НАП е тема, около която съществува немалко объркване. Основното, което работодателите трябва да знаят, е задължението по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ – т.нар. Справка по чл. 73 ал. 6. Чрез нея предприятията декларират изплатените командировъчни суми, надвишаващи необлагаемите норми.
Справката се подава ежегодно и обхваща изплатените суми за предходната година. В нея се включват данни за получателите (служителите) и за размера на облагаемата и необлагаемата част от командировъчните. Неподаването или некоректното попълване на тази справка е административно нарушение, което НАП установява при проверки на ведомости и авансови отчети.
При командировки в страни от Европейския съюз някои разходи не са данъчно облагаеми съгласно ЗКПО – но за да е в рамките на закона, те трябва да бъдат доказани документално. Това включва касови бележки и фактури на името на предприятието като доказателство за пътните, транспортните и квартирните разходи.
Един от най-честите пропуски при отчитане на командировки е неправилно оформената документация за нощувката. Фактурата за нощувка при командировка трябва задължително да бъде издадена на името на предприятието (юридическото лице), а не на физическото лице – служителя. Само по този начин разходът може да бъде признат счетоводно и данъчно.
Фактурата трябва да съдържа: наименование и ЕИК на фирмата, датите на престоя, броя нощувки и стойността. При командировки в чужбина документът може да е на чужд език – в такъв случай при данъчна проверка може да се изиска превод на български. Съхранявайте тези документи заедно с останалата командировъчна документация за предвидения от закона срок.
Правилното осчетоводяване на разходите за командировка следва конкретна последователност, обвързана с документооборота. Счетоводното отчитане е пряко свързано с командировъчната компенсация, която влиза в сила при напускане на населеното място на редовна трудова заетост – дори и за период под 24 часа. При по-продължителен престой работниците се компенсират пропорционално на времето.
В повечето случаи преди командировката на служителя се предоставя служебен аванс – парична сума за покриване на очакваните разходи. Счетоводно той се отразява като вземане от подотчетно лице (сметка 422). Важно е авансът да е оторизиран с вътрешен документ или заповедта за командироване и да е ясно определен неговият максимален размер.
Предоставянето на аванс без последващ авансов отчет е счетоводна грешка с данъчни последствия – НАП може да третира неотчетените суми като доход на служителя.
След завръщане от командировката служителят е длъжен в определен срок (обичайно до 3 работни дни) да представи авансов отчет за командировката с приложени оригинални документи: фактури, касови бележки, билети, борд-карти, разписки. На тяхна база счетоводството закрива аванса и осчетоводява действителните разходи по съответните сметки – транспортни разходи, квартирни, дневни пари.
Ако действителните разходи са по-малки от аванса – разликата се възстановява в касата. Ако са по-големи – доплащането се извършва срещу авансовия отчет. При командировки в чужбина осчетоводяването се извършва по курса на БНБ за деня на разхода или деня на отчитането, в зависимост от счетоводната политика на дружеството.
При осчетоводяването на командировки в чужбина възникват валутни разлики, които трябва да се отразят коректно. Разходите в чуждестранна валута се преизчисляват в левове по официалния курс на БНБ. Ако служителят е получил аванс в евро или друга валута и е отчел разходи по различен курс, разликата се отразява като приход или разход от валутни разлики.
Друга специфика при чуждестранните командировки е, че някои разходи – като визи, конферентни такси, роуминг и международни трансфери – са допустими разходи за предприятието само ако са пряко свързани с целта на командировката и са доказани с документи на името на фирмата.
Въпросът за облагането на командировъчните е един от най-деликатните в практиката, защото границата между необлагаем разход и облагаем доход понякога е тънка.
По правило необлагаеми са: пътните разходи (билети, гориво по норма), квартирните разходи до размера на фактурата, и дневните пари – до нормативно определения лимит. Всичко над лимита или изплатено без документи се счита за облагаем доход на служителя. Особено внимание заслужават случаите, при които дневните пари се изплащат в двоен размер – това е допустимо, но само при конкретни условия и при задължително осигуряване и облагане на разликата над единичния размер.
За актуалните размери на командировъчните норми и конкретните правила по Наредбата за командировките в страната и чужбина за 2026-2027 г. вижте нашата подробна статия за заплащане на командировки и командировъчни норми.
Идеята зад тази публикация е да образова нашите посетители и клиенти, за да се предотвратят допуснати грешки. Главната функция на нашата кантора е да предостави оптимизиране на вашата данъчна документация, включително евентуална проверка на фирма за регистрация по ЗДДС.
Ние следим за наличие на заповед за командировка, за коректно оформена документация и за спазване на наредбите за командировки в страната и чужбина. Идеята е да предпазим вас и вашия бизнес от нередовна документация, санкции при проверки от НАП и данъчни доначисления.
Българското законодателство е многостранно и специфично, а наредбите за командировки представляват само една необходима част от данъчните закони в страната. Ако имате конкретен казус или се нуждаете от помощ с отчитане на командировки, нашите счетоводни консултации са на ваше разположение.
Важна информация при изплащане на болничен от НОИ можете да прочетете в следващата ни статия.
